|
| | ||
| Здравейте! Аз съм Ралица.
Появих се на този свят в един прекрасен слънчев
ден, на 19 март 2007 година, точно в 11,33 часа. Това означава, че съм зодия Риби, с асцедент Телец. Трябваше да се родя Овен, на 26 март, но още докато бях в корема на мама, им показах на всички, че съм момиче с характер. Вместо да се наглася, за да мога да се появя на този свят нормално, аз си стоях на дупето, слушайки коментарите на мама и тати, че явно ще съм голям инат. Истината обаче е, че на мен ми беше хубаво на топличко и затова не ми се излизаше и в по-долните редове ще ви разкажа моята история преди да се родя.
ЗАЧЕВАНЕТО Всичко започнало с един сперматозоид и една яйцеклетка. Но вие тези неща ги знаете, няма да ви ги разказвам. Важното за историята ми е, че е било 01 юли 2006 година. Не случайно споменавам тази дата, защото историята ми е пълна със знамения. А за тази дата...ами това е July Morning - хората тогава посрещат слънцето, символ е на свободата. Все още не знам какво означава това, че съм зачената точно на този ден, но може би когато порастна ще разбера. Мама казва, че явно ще съм свободолюбива и със собствено мнение за живота. Но това аз от сега си го знам :)
| | ||
| И така...в този ден мама и тати били в Равногор. Това е едно приказно селце близо до Брацигово. | | ||
| В един хотел, в стая 206. | |||
| Били много щастливи, защото точно татко бил предложил на мама да се оженят, подарявайки й красив пръстен. И точно в този момент от историята се случило онова нещо със сперматозоида и яйцеклетката, което вие си го знаете. Точно в този момент на 01 юли започнало и моето съществуване. Но мама и тати все още не знаели. | |||
| На следващата сутрин си тръгнали пеша от селцето с идеята да си направят една приятна 15 километрова разходка до Брацигово и от там да си хванат автобуса за Пловдив. | |||
| Вървяли по пътя и се радвали на прекрасното слънчево време и на своето щастие...
| |||
| Както и на аромата на прохладната гора. | |||
| Мама си беряла диви ягоди и цветенца, както и спасявала заблудените охлювчета, които били на платното, като ги връщала отново на росната трева. А татко й се любувал влюбено, невярвайки на щастието, което изпитвали и двамата. | |||
| И както си вървяли, с оптимизма че 15 километра до Брацигово нищо не са, изведнъж небето потъмняло и паднала гъста мъгла. Виждали на не повече от 2 метра пред себе си. Станало много студено, гъсти облаци покривали небето, предвиждащи започването на сериозна лятна буря. | |||
| В началото мама и тати не се страхували, като си мислели, че преди започването на дъжда ще стигнат до Брацигово. Но проливния дъжд започнал мигновенно и когато стигнали до чешмичката, която били видели на идване, осъзнали че са изминали едва 2-3 километра. Валяло като из ведро и нямало надежда скоро дъжда да спре. Тогава решили да стопират и без това рядко минаващите коли. Минали 4, 5, може би 6 коли в продължение на около час и най- накрая спряла една кола. Качили се в колата, в която имало две момчета и за щастие те също пътували за Пловдив. Мама си помислила наум, че имат този късмет, заради спасените охлювчета :) Но интересното в края на тази история било, че малко преди да стигнат Пловдив, на шофьора му позвънял телефона и той развълнувано провел разговора си. Оказало се, че обаждането било, за да му кажат, че неговата сестра е родила. Това за мама и тати вече било истинско знамение. Още в този момент мама разбрала, че е бременна, колкото и налудничаво да ви звучи. Дори на слизане попитала момчето как ще се казва племенника му, като си мислела да кръсти така и мен, но той не знаел. А и аз се родих момиченце, така че нямаше как. Но мама и татко се прибрали благополучно у дома, развълнувани от приятните емоции, които изпитали за тези два дни.
БРЕМЕННОСТТА И ето, че изминали почти 2 месеца от разказаната по-горе случка и мама решила да отиде на доктор, защото цикъла й закъснявал. Отишли заедно с татко. Докторът я прегледал на ехографа и те за първи път видели малкото ми биещо сърчице. След обстойният преглед докторът казал: - Да, бременна сте. Желана ли е бременността? - мама и тати се спогледали с усмивка и казали в един глас: - Да, разбира се! | |||
| Ето и първата ми снимка от този ден (02.08.2006г.). Аз съм онова тъмно петънце, между двете кръстчета. Още нищо не се вижда от мен, но вече се знае, че съм живо същество, което ще расте и ще се разхубавява. | |||
| А това е втората ми ехографска снимка от 01.09.2006г. Вече съм малко по-голяма, отговарям си на седмиците и чичо доктор казва, че се развивам като по учебник. Но така беше до шестия месец (някъде до към сватбата на мама и тати). После започнах да раста по-малко, докато в деветия месец бях по-малка от нормалното. | |||
| Докато мама беше бременна се чувстваше що годе добре. Не я карах много да повръща, единствено киселините много я мъчеха и това понякога не й даваше да спи. От време на време дори спеше седнала. Иначе на мен ми се дояждаха разни нещица, за нещастие все такива, които предизвикват киселините и благодарение на мама си похапвах и аз. Имаше различни периоди, но най много исках:
Също така с мама много пътувах - до София, Дупница, Панагюрище, Велико Търново, Горна Оряховица, Златоград. Дори бях с мама и тати на меденият им месец в Арбанаси. Можеше и да летя със самолет за Рим, но в шестия месец беше вече малко опасно за мен. Но ще отида като стана голяма. Но какво ли не ми се случи, докато бях в корема на мама. Дори бях на дет метъл концерт и за малко да ме ударят в погото. Затова през бременността мама често казваше на тати: "Това нашето дете ще е герой, какво ли не изтърпя!" И е права. Когато се родих по-мъничка отколкото трябва (едва 2270 грама), докторите мислеха, че много трудно ще се справя. Но в родилния дом станах любимката на всички акушерки. Казваха ми "Фъстъка" и много ми се радваха, защото похапвах много добре и наддавах бързо. Дори докторката каза, че съм много борбена и жизнена и че отдавна не се е раждало такова дете при тях. Разбира се, мама беше много горда от това. Сега тепърва ще раста още и ще ви разказвам историята на моя живот!
| |||
Историята ми преди да се родя
