Шести месец

Пътешествието ми започва от Златоград. Това е родния град на мама - тук съм на гости при баба и дядо. Там в далечината дори се вижда и тяхната къща.
	Ето ги и баба Роси и дядо Прохор.
А тук съм с подаръка на моята прабаба и вуйчо Димитър. Подариха ми златни парички, но ще ги нося, когато порастна :)
	Дядо се оправдава с мен, че е много зает. А всъщност му е приятно да си играем :)
Ето ме и с баба на терасата, правим си слънчеви бани на сянка :)
	Излизам често и в двора, за да дишам прекрасен чист въздух.
Доказателството е, че веднага заспивам. Мама казва, че от въздуха се дрогирам. Ама то къде има в Пловдив толкова зеленина и дървета.
	Тренирам усърдно за голямото пътуване в неудобното столче. Сега ми се е паднало да правя шпагати.
Вече тръгнахме за Гърция. От Златоград тръгнахме в 14,00 часа, в Хасково бяхме към 16,00, където изчакахме татко, за да пътуваме всички заедно. Пристигнахме благополучно към 00,30 часа. Доста път беше, но аз не се разплаках нито веднъж.
	Още първият ден отидохме в един женски манастир над Ксанти, където баба беше дала обет, че ще ме заведе, ако всичко около раждането ми мине нормално. И ето ни тук сред тази красота!
За първи път цопкам с крачета в морето. Мама и тати очакваха, че ще се изплаша, но аз нали съм си Рибка! Изживяването беше невероятно, но аз си дадох вид, все едно съм го правила стотици пъти.
	Хареса ми и шума на вълните! Направо е хипнотизиращ. На дядо му се налагаше след това да ме държи с часове, докато аз втренчено гледам движението на вълните.
Ето и първите ми стъпки в пясъка. Малко е горещо, но си струва.
	Уморена заспивам на плажа. Трябва и за тена си да поработя малко.
Баба и дядо са ми купили басейнче и усърдно следят дали ще ми хареса. Какво говорите! Та, аз все едно съм родена във водата!
	Дори с досада вече се опитвам да си лапна палеца на крака и да заспя!
Това е курортното градче Керамоти. От тук тръгва ферибота за о-в Тасос, към където сме се запътили и ние.
	А ето ме и мен на ферибота, безцеремонно си смуча пръста в сладка дрямка.
Когато се разклати много корабчето стана малко страшно, а и този шум от блъскащите се вълни....
	Вече сме на Тасос. Татко има грижата да ме носи днес. На мен така ми е удобно. Дори накрая на разходката позаспах ей така права в кенгурото.
Еееее, като истински шерифи сме!
	Татко едва сега разбира как се е чувствала мама, когато е била бременна.
Ето ме мен - малкото делфинче - до други по-големи делфини.
	Мама и тати разглеждат някакви каманаци, ама то това били културни забележителности. На този етап не ме вълнуват особено.
Докато чакахме да се качим обратно на ферибота аз се разплаках и баба взе да ми говори нещо. Изведнъж тази жена с бебето ме попита на чист български език: "Защо плачиш, бебенце?" Щях да падна. Но в Гърция има много българи и постоянно се чуват да говорят. Все едно си в България! А и забележете, че това бебе е на 3 месеца, а аз съм почти на 6!
	Ето ни вече слизаме от ферибота.
Ето този - казва се "Анет".
	Ето ме и доволно омазана с диня. Хапнах малко, освен, че се омазах :)
Пробвах да ям и нектарини. Да си призная май ми харесаха.
	На татко косата също беше интересна да се пипа, но ми се скараха, че не е за ядене.
Хей! Ето ме отново на плажа! Вече съм старо куче (или на жаргона на моряците по-скоро "морски вълк"). Кой като мен!
	Ха, ама това са мечетата ми от повивалника! Супер!
Ето ме отново в басейна.
	Вече спокойно мога да си стоя седнала и да си играя!
И когато се уморя, мога и да си подремна.
	Но стига почивка! Време е да порим вълните! Защо съм дошла на морето, ако ще пляскам само в басейна?!? Време е за истинското приключение!
Хм, странно е Както каза дядо Прохор: "Къде си виждала толкова голямо корито"
	Но вече започвам да свиквам, дори мога да плувам. Или поне махам с крачета под водата.
Дори вече мога спокойно да позирам за снимка!
	Разбира се ходихме и много на гости. Това са Лица и Кики. Много приятни баби са и много ми говорят и ме карат да се смея.
Понякога и те идват на гости. В тези жеги е приятно да ти веят с ветрилото.
	Тук сме на друго гости. Естествено всички ми се радват и ми обръщат много внимание.
По традиция в Гърция на гостите се сервира кафе със сладки и соленки. Но мен постоянно ме забравят, затова реших да взема кафето на Елени.
	И не си го давам!
А и чашата става за чесане на зъби :)
	Пак на гости.
Естествено съм център на внимание.
	Дори и играчки ми намериха.
Ето ни и в Кавала. Пак сме до делфинче.
	Мама и татко се снимат, пък и аз покрай тях.
Отзад се вижда една част от града.
	Лица и Кики уредиха на заем една количка, защото вече всичко ми е интересно и постоянно искам да разглеждам. Но съм вече доста тежка, така че става трудно. За това количката е спасението.
Хм, става и за ядене. Но дядо казва, че все пак трябва да върнем нещо на хората, не мога да я изям цялата.
	За това се опитват да ме разсейват с разни буболечки :)
Вече знам какво представляват кучетата и котките. Кучето се казва Спита (на гръцки означава Искра), но не е много сигурно дали е куче или котка, защото обича, котките да "сучат" от нея. Дори се изживява като тяхна майка.
	Дядо ме учи как да скубя на баба саксиите. За сега добре се справям с босилека.
Охооо, сега ще оскубя и цветята на баба!
	Преди да си тръгнем стана доста студено. Но не чак толкова, просто тук демонстрирам новото си зимно яке ;)
И ето ни отново на път! Приключението ми завърши. Ще се върна отново догодина.
	Където и да пътува човек, няма нищо по-хубаво от собствения дом!
Много съм щастлива да бъда отново в собственото си легло при играчките и мечетата ми от обиколника :) Първо свиквам със солената морска вода в басейна, а после ще влезна и в морето :) Тук се уча как да скубя на баба цветята